Основната теория за индукторите се корени в електромагнитната индукция и механизмите за съхранение на магнитна енергия. В основата си промяната в тока генерира магнитно поле около проводника; обратно, промените в това магнитно поле предизвикват електродвижеща сила, която се противопоставя на промяната в тока. Този процес формира основата на работата на индуктора и го отличава от резистора.
Теоретично връзката между напрежението в индуктор и скоростта на промяна на тока се изразява като $V=L \\frac{di}{dt}$. Стойността на индуктивността $L$ се определя от броя на намотките на бобината, пропускливостта на материала на сърцевината и физическите размери на компонента. По-големият брой навивки или по-високата пропускливост води до по-висока индуктивност, което от своя страна осигурява по-силна устойчивост на промени в тока. Тази връзка илюстрира основната роля на индуктора в една верига: забавяне на промените в тока.
По отношение на енергийната динамика, индукторите могат да преобразуват електрическата енергия в енергия на магнитното поле за съхранение, управлявано от формулата $W=\\frac{1}{2}LI^2$. Енергията се съхранява, когато токът се увеличи и се освобождава обратно във веригата, когато токът намалее; следователно индукторите служат като енергийни буфери в приложения като импулсни захранвания, филтърни вериги и осцилационни системи. Освен това във вериги с променлив ток индукторите проявяват зависимост от честотата-по-специално индуктивното съпротивление ($X_L=2\\pi fL$) се увеличава с честотата-което служи като ключова теоретична основа за широкото им използване във вериги с висока{10}}честота.
