Основният принцип на проектиране на индуктора разчита на електромагнитна индукция и съхранение на магнитна енергия; преобразува промените в електрическия ток в съхранена магнитна енергия-която впоследствие се освобождава-като по този начин регулира тока и напрежението на веригата. Основните съображения при проектирането включват индуктивност, токопреносим-капацитет, характеристики на ядрото и честотна характеристика, за да се осигури стабилна и надеждна работа в конкретни приложения.
Индуктивността се определя от броя на навивките на намотката, диаметъра на проводника и магнитната пропускливост на сърцевината. Увеличаването на броя на навивките или на пропускливостта на сърцевината повишава индуктивността, докато дебелината на проводника влияе върху-носещия капацитет на тока и съпротивлението на постоянен ток на намотката. Дизайнерите трябва да балансират индуктивността спрямо загубата на мощност, физическия размер и разходите, за да постигнат решение, което отговаря на изискванията за електрическа производителност, като същевременно остава икономически жизнеспособно. Изборът и формата на магнитната сърцевина са критични. Различни материали-като железен прах, ферит или аморфни сплави-показват различна пропускливост и характеристики на загуби, което ги прави подходящи за специфични честотни диапазони и нива на мощност. Геометрията на сърцевината (напр. тороидална, E-сърцевина или прът-тип) влияе върху разпределението на магнитния поток и характеристиките на насищане; оптималният дизайн може да минимизира загубите от вихров ток и хистерезис, като по този начин повишава ефективността. Освен това изолацията и термичното управление са жизненоважни аспекти на дизайна, гарантиращи, че индукторът няма да се повреди поради прегряване или повреда на изолацията по време на работа.
